* * *

Невеста кехая

Маро ле, Маро хубаво!
Мара на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
много съм, либе, траяла,
не мога, либе, да трая,
ке стана, либе, ке бегам,
ке ида млада овчарка
в Неврокопските овчаре.
Стоян й вели, говори:
- Много си, Маро, траяла,
още малко да потраеш,
свекоро, Маро, ке умре,
и свекървата ке умре,
деверо, Маро, ке цаним,
золвата ке се ожени,
ние двата ке останем.
Не могла Мара да трае,
станала Мара, бегала,
цани се млада овчарка
В Неврокопските овчаре.
Да пасе Мара, да пасе,
да пасе триста марии
и триста бели ветрила.
Пасла е Мара, пасла е
до осем-девет години,
дойде време да крене,
пари немат да й платят.
Закара Мара, закара,
закара тристе марии,
ем тристе бели ветрила,
откара ги Стоянови,
у Стоянови ливади.
Запасая ливадето,
заглодая ябуките,
я Стоян й говореше:
- Брани си, овчар, овците,
да не ми пасат ливаде,
да не ми глодят ябуки.
Мара му вели, говори:
- Стояне, либе Стояне,
и ливадето твоето,
и ябуките твоите,
и овците са твоите,
и овчаро е твоио.
Тогай са се опознали,
че са они мъж и жена.
Жива са се прегърнали,
мъртви са ги разгърнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012