Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Невеста кехая

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
от как си се, мама, оженил,
не съм трапеза вдигнала
от всички ни родове,
да взеш да я изпъдиш!
Стоян мама си послуша:
- Величке, любе Величке,
аз съм си, мари, намисл -
да взема да те изпъдя.
Как съм те, мари, аз вземал,
не съм трапеза повдигнал
от твоите, мари, роднини.
Величка жално заплака
и на Стояна думаше:
- Стояне, любе Стоянке,
като не ти е мило за мене,
барем за нашето детенце,
имаме мъжка рожбица,
на име Иванчо се казва!...
Тя се хубаво премени,
бохча в ръце нагласи
и си в стаята влезе,
и на Иванчо думаше:
- Иванчо, дете мамино,
дай мама да те целуне,
последна прошка да взема.
Майка ти вече отива,
слугиня да си слугува,
прехрана да си изкарва.
Тръгна Величка, замина,
в девет села е ходила,
във всяко село спечели.
Много си пари събрала,
много си стада купила.
Купи си калпак мечешки,
че си косъма острига,
обула мъжка премяна
наметна верджа чобанска,
взамала е кривак в ръце,
че си стадото завари.
През много села минала,
в тяхно село отишла,
на тяхна порта почука.
Иванчо на порти седеше,
тя на Иванчо дучаше:
- Умря ли, Иванчо, баба,
ожени ли се татко ти?
А пък Иванчо й дума:
- Баба е още жива
и татко не се е оженил.
- Я, иди, Иванчо, попитай -
имат ли място за юнак,
за юнак да пренощува.
От къде я Иванчо попитал
и на майка си думаше:
- Имаме, чичко, имаме,
имаме място за конак,
имаме място и за стадото.
Ах, че се изляга,
и си стадото прибира,
стадото с юнака.
Вечерта, като са заспали,
Величка рано станала,
в друга стая отишла,
дето Иванчо си спеше.
Тя си Иванчо събужда,
всичко му разправила
и много пари му дала.
И си Величка излезе,
с нейното стадо голямо.
Иванчо отива при татко си
и на татко си думаше:
- Тоз пътник не е чобанин,
а тя е мойта майчица!
Като чу Стоян тези думи,
бързо Величка застигва,
че й стадото завръща
и си Величка прибира,
наново са заживели.
А пък майка си улавя,
че я с катран намазва,
и я в рогозка увива,
и я Стоян запали -
да гори, на пепел да стане,
дето Величка изпъди.
Така се двамата събрали
и до днес те си живеят.

 


Мечка, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ); верджа - обяснено като 'ямурлук', но по-вероятно е от фередже, тук в значение шал за глава.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012