* * *

Невеста кехая

Мама Йордан думаше:
- Йордане, синко Йордане,
твоята булка Величка,
откак е рожба родила,
софрата не е вдигала,
да си посреща, изпраща,
нейни родове, роднини!
Я, си Величка изпъди,
тя ще ти къща разсипе,
разсипе още разпилей.
Аз ще детето отгледам,
както съм тебе отгледала!
Йордан Величка думаше:
- Величке, първо венчило,
ази на нива отивам,
кога се назад завърна,
вкъщи да не те сваря!
Йордан на нива отиде,
Величка детето приспала,
не си у тях отишла,
най си косата отрязва,
мъжка си дреха облича,
наложи калпак овчарски.
Девет е села минала,
стигнала в село десето,
Там си овчар станала.
Седяла, овчарувала
цели ми девет години -
много си пара спечели,
много е овце купила.
Към тяхно село тръгнала,
до тяхна къща стигнала.
Нейното дете Иванчо
и то на порти стояло,
че го Величка запитва:
- Де е, момче, баща ти?
Йордан на порти излезе,
че го Величка запитва,
кога е вдовец останал.
Йордан я хитро излъга,
че му е булчето умряло.
Йордан из двори зашетал,
Величка при Иванчо остана
и на Иванчо продума:
- Аз не съм, Иванчо, овчарин,
а най съм твоята майчица!
Детето се много зарадва
и при баща си отиде,
от далеко вика и дума:
- Ази си имам майчица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012