* * *

Невеста кехая

Еринкина баба излезе
отвънка на хоратата,
та на комшийки думаше:
- Комшийки, мои селянки,
я ще ве дума попитам -
правичко да ми кажете.
Откак сме Еринка довели,
довели, вътре увели,
врата сме не затворили,
огънят не сме зарили,
кандилят не угасили,
сохрата не сме вдигнали
от госкье, от мусафирье,
от мусафирье вървеньнье!
Не можем да се сятиме
дали е булка безчестна,
ли хи е блага думата,
думата и хоратата?
Еринка от вода идеше,
та чу баба си що рече.
Кя свали бели харкоми,
надяна мъжка премяна,
че на берберин отиде
и на берберче думаше:
- Берберче, младо момченце,
земи ми коса острижи
и рус ми чамбас остави,
та че си гледай работа!
Еринка бяла й хубава,
остави дете в люлката,
че наби гора зелена.
Три деня в гора бродила,
три деня и три вечера.
На четвъртата излезе
на Стоянови егреци
и на Стояна думаше:
- Стояне, млада кехаю,
искаш ли мене за чирак
я да ти паса овцете?
- Еми искам те, мер не те!
Я си самичек останах,
не мога в село да пода,
та булчето си да видя,
хубаво булче Еринка!
Той стана рано утринта,
опрати овце с чиракът,
че си във село отиде,
булчето да си обиде.
Стоян майци си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
къде е, мале, Еринка,
Еринка, булче хубаво?
- Еринко, сино, забягна,
забягна, на друг пристана!
Стоян се върна вечерта,
кахърен и касафетен.
Еринка ще го попита:
- Стояне, холам Стояне,
Стояне, мой чорбаджию,
оти си жален-кахърен?
Стоян чираче думаше:
- Овчарче, младо чобанче,
ми как да не съм кахърен,
кахърен и касафетен?
Я ми булчето забягна,
забягна - на друг пристана!
Еринка дума Стояну:
- Стояне, любе Стояне,
ми я съм бяла Еринка!
Я не съм с друг тръгнала,
еми си, любе, избягах
при тебе, любе, да дойда,
на тебе, любе, приставам!
Не мога в село да жива,
при твойта стара майчица,
че ме къхпея изкара!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012