* * *

Невеста кехая

Мори, Маро, бела Маро!
Побегнала бела Мара
от нейната зла свекърва,
зла свекърва, от зли свекор,
и от нейни два девера,
два девера люти змии,
и от нейни две етърви,
две етърви - Юди в гора;
и от нейни до две зълви,
до две зълви, до две кучки.
Оставила бела Мара
първа любов в шарен юрган,
мъжко дете в златна люлка,
и го Мара залюляла,
и му песна запеала:
- Нани ми, дете от година,
от година, половина;
оти майка ки побегне
сос бейличките овчаре,
сос тиа врадзи койнаре!
Ки поминат край София.
Верно им се бела Мара,
верно им се на них моле:
- Ей, овчаре, мили брате!
Сакум нешчо да ви речум,
ки ви речум, ки ви молям;
да ме пушчти в град София!
Прошетала бела Мара,
прошетала в град София!
Догледала два дюгяна,
два дюгяна, два бербера.
Верно им се бела Мара,
верно им се помолила:
- Ей, бербере, мили брате!
Избричейте ми руса глава,
ми оставейте голем перчим,
азе съм си калугерче светогорско,
ки се одум на планина;
ка ки се назад повърнам,
тогай скъпо ки ви платум!
И они си га послушаха,
избричиха й руса глава,
и оставиха голем перчим.
Ка излезе бела Мара,
та догледа два дюгяна,
два дюгяна пишчималджии.
Верно им се на них моле:
- Пишчималджии, мили брате!
Да ми дайте шарен пишчимал,
да завиям руса глава;
аз ки одум на планина,
ка ки се назад повърнам
азе, скъпо ки ви платум!
И они га послушаха,
и дадеха шарен пишчимал,
та си зави руса глава.
Па си догледа два дюгяна,
два дюгяна туфекчии.
Верно им се на них моле:
- Туфекчии, мили брате,
верно ви се азе молям,
да ми дайте чиф пишчоле;
азе ки одум на планина;
ка ки се назад повърнам
азе, на вас скъпо ки ви платум!
И они га послушаха,
и дадеха чиф пишчоле...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012