* * *

Невеста кехая

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
осъди, синко, булката,
в къщи ми път минава,
на праг ми чехли настъпва!
Стоян Миланка думаше:
- Миланке, либе Миланке,
аз ще те Миланке парясам,
за друга ще се оженя.
Миланка й жално дожаля,
дребни сълзи зарони
и над люлка отиде,
мъжка рожба накърми
и навънка излезе.
Чуди се Миланка накъде да залуе.
Па залу по един път Миланка,
девет села е минала,
в десето се е овчар хванала,
девет години овце пасли,
сюрия овце спечелила,
пълна чанта със злато.
На десета година решила да се върне.
Че си е стадо подбрала,
десет села минала
и в Стояновото отишла,
на Стоянови порти хлопнала
и на Стоян си е викнала:
- Байно ле, ще има ли място
тази вечер за мойто стадо?
Стоян си порти отвори,
Миланка в кошара овце вкара,
кога стадото вървеше,
Стоян една по една овцете броеше.
Мръкнало се и Стоян казал:
- Овчарко, ела да вечеряш.
Миланка в къщи влезе.
Седнали да ядат и пият,
Стоян овчарка думаше:
- Овчарко, в къщи ли ще лежиш,
или при стадото?
Миланка тихо отвърна:
- В къщи ще си полегна,
при това младо момченце Иванчо.
Като си при Иванчо легна
и си на Иванчо каза:
- Иванчо ле, мое чедо,
аз не съм Иванчо овчар,
аз съм твоята майка -
дето ме баща ти изпъди.
Извади Миланка кривач злато
и го на Иванчо даде.
Сетне навън излезе
и си стадото пусна,
като на поле отиде,
извади медни кавали,
пред стадото вървеше
и жално си свиреше.
Иванчо на татко си думаше:
- Татко ле, туй не е бил овчар,
туй е било моята майка,
дето си я изпъдил.
Стоян на крак стана,
отвори тъмни мази,
изкара кон охранен,
че на кон се качи
и тръгна Миланка да търси.
На поле отиде,
Миланка намери
и на Миланка каза:
- Я се, Миланке, назад върни,
нов живот да заживеем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012