* * *

Невеста кехая

Мама Йордану думаше:
- Йордане, синко Йордане,
откак ти се й рожба добила,
мъжка ти рожба Иванчо;
софрата, мамо, софрата,
софрата, мамо, сложена,
до днеска не е вдигана
от Величкини родове.
Тя ще ти рода разсипе
със тия нейни родове.
Йордан Велички думаше:
- Величке, булка хубава,
зарана рано ще раня,
на нива ще ида да ора,
нивата да си изора,
тебе те тука оставям,
довечера да не те заварям.
Ако те тебе заваря,
ще ти главата отрежа!
Йордан на нива отива.
Величка рано ранила
и си детенце вземала,
вземала да го окъпе,
като го къпе и плаче,
и на детенце думаше:
- Детенце, мило мамино,
дай, мамо, да те окъпя,
последно да те повия,
че ще те мама остави,
на твойта баба злобница.
Че си детенце окъпа,
окъпа и го накърми,
кат го накърми, приспа го,
тихом детенце целуна.
Женски си дрехи съблече,
наложи калпак чобански.
Друг ден е деня Гергьовден,
на петото се запряла,
че си чобана найдела,
че се и тя представя -
Иванчо, младо чобанче.
Ходила, чобанувала
цели ми десет години,
(...)
за първа рожба Иванчо.
Тя на другари думаше:
- Другари верни, сговорни,
във наше село да идем,
там има гора зелена,
хубава паша широка
за нашите вакли овнета.
Чобаните я слушаха
и са със нея тръгнали
През тяхно село минават -
на улицата играе
десетгодишно момченце.
Иванчо дума момченце:
- Къде е, момче, татко ти?
Жива ли е още баба ти?
Я, иди питай татко си,
има ли място да преспим,
за нашите вакли овнета
и моите верни другари.
Че и те са ги прибрали
вкъщи да нощуват
и сядат всички вечерят.
Иванчо, чладо чобанче,
то на Йордан думаше:
- Може ли това детенце
при мене да си нощува,
че и аз си имам такова -
също на твойто прилича?
Много далече остана
и ми е мъчно за него...
Кат са си и те легнали,
Иванчо, младо чобанче,
то на детенце думаше:
- Детенце мило, мамино,
аз не съм, синко, чобанче,
а най съм твоята майчица.
Я, на ти, синко, тез пари,
на книга да се изучиш,
да не си ти кат татко ти,
чужди акъли да слушаш!
И си навънка излезе.
Детенце жално плачеше
и на татко си думаше:
- Защо ме, татко, излъга,
че майка ми е умряла?
Тоз човек, дето нощува,
той не е, татко, чобанин -
това е моята майчица.
Тя на мен даде тез пари,
на книга да се изуча,
да не съм, татко, кат тебе,
чужди акъли да слушам.
Йордан навънка излезе
и си чобани завръща.
И хваща тогаз майка си,
че я със катран залива,
сред двора Йордан запали,
да знаят всички свекърви,
как да си гледат снахите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012