* * *

Невеста кехая

Мама Йордану думаше:
- Синко Йордане, Йордане,
твоята булка Величка,
откак е рожба добила
софрата не е вдигнала,
да си посреща изпраща
нейни родове, роднини.
Я си Величка изпъди,
тя ще ти къща разсипе,
разсипе, още разпилей,
аз ще детето отгледам
как съм и теб отгледала.
Йордан Величка продума:
- Величке, първо венчило,
ази на нива отивам,
кога се назад повърна,
вкъщи да те не сваря.
Величка детето приспала,
не си у тях отишла,
най си косата отряза,
мъжки си дрехи облече,
наложи калпак овчарски.
Девет е села минала,
стигнала в село десето.
Там си овчар станала,
седяла, овчарувала,
цели ми девет години.
Никой Величка не позна,
че тя е жена овчарка.
Много си пари спечели,
много овце купила,
към тяхно село тръгнала,
до тяхна къща стигнала.
Нейното дете Иванчо
и то на порти седяло,
че го Величка запита:
- Де е, момче, баща ти?
Йордан на порти излезе,
че го Величка запита -
кога е вдовец останал
със това мъжко детенце.
Йордан я хитро излъга,
че булчето му умряло.
Йордан по двори заминал,
Величка при дете остана
и на Иванчо продума:
- Аз не съм, Иванчо, овчарин,
а най съм твойта майчица.
Детето се много зарадва
и при баща си отиде,
от далеч вика и дума:
- И аз си имам майчица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012