* * *

Невеста кехая

Калинка дума Стояну:
- Стояне, първнино моя,
не мога вече да търпя
на твоята стара майчица -
аз ще, Стояне, да ида
на хайдутите хазнатар,
хазнатар, още байрактар -
там имам братец хайдутин.
Ще ходя девет години,
на десетата година,
Стояне, ще се завърна
на бащини ти ливади,
зелен ще байрак забия.
Като го видиш, Стояне,
ако й майка ти умряла,
Иванча да си поведеш,
на ливадите да дойдеш!
Че стана, стана Калинка,
руса си коса отряза,
мъжки си дрехи облече,
че си Иванча залюле,
залюле и му позапе:
- Де, нани, нани, Иванчо,
това ще ти е от мама,
сетнина залюляване,
сетнина позапяване.
Че си Калинка отиде
при хайдутите хазнатар.
Ходила девет години,
на десетата година,
че се Калинка завърна
на бащина си ливада,
зелен си байрак развяла.
Като го виде Стоян
за Калинка си припомни,
на ливадите отиде.
Че ги Калинка посрещна
и на Стояна продума:
- Юнако странен, незнаен,
тебе ли викат Стояне,
твойта ли булка забегна
от твойта стара майчица,
твой ли е това момченце,
него ли думат Иванчо?
Стоян Калинки думаше:
- Аз съм, Калинке, твой Стоян,
и този е твоя Иванчо,
стига си вече ходила,
ходила, хайдутувала,
хайде у дома да идем,
мама е вече умряла!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012