* * *

Невеста кехая

Всичките хора рекоха:
- Нека се Стоян ожени
за Гюзел Мара Попова -
Мара й болярска дъщеря,
хаджийска и чорбаджийска,
баща й ще и подари
от овце и говеда!
И Стоян се й оженил
за Гюзел Мара Попова,
чутна е сватба станала,
каквато не е бивало.
Откак се Стоян ожени,
софрата не се й вдигала
от Марините родове,
от Марините достове.
Мина се една неделя,
Стоян мама думаше:
- Стояне, миличък мама,
що бе за Мара Попова,
що бе за рода, за доста?!
Откак се, синко, ожени,
съдраха ни се чергите,
чергите и месалите,
софрата не се й вдигала;
що бе за Мара Попова,
що бе за рода, за доста?!
Стоян майци си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
мълчи, таз дума не думай,
да те булката не чуе,
че ще й хатър остане!
Отде ги й Мара зачула,
че стана Мара, Маро льо,
в мъжки се дрехи облече,
а че в Добруджа забягна,
че се й овчар приставила,
мъжко си й име гудила -
Марин ми, Марин кехая.
Че ходи девет години,
спечели много имане,
и никой не я й опознал,
че мъжки дрехи облякла.
Че си спечели много имане -
на десетата година,
че си на село отиде...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012