* * *

Невеста кехая

Имала е мама, имала е
едного сина Стояна,
той за син, той за дъщеря.
Храни го мама, гледа го,
расте ми Стоян порасте,
че тръгна Стоян да ходи,
по тлаки и по седенки,
по хора и по сборове,
по сватби и по годежи.
Мама му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
по тлаки и по седенки,
по хора и по сборове,
по сватби и по годежи,
коя си мома хареса,
хареса и бияндиса,
за нея да те посгодим,
посгодим, да те оженим?
Стоян майце думаше:
- Харесах, мамо, харесах,
харесах и бияндисах,
тази ми Мара Попова,
Попова, Поп-Николова.
Тя не е толкоз хубава,
ала е много работна,
работна, че и почетна.
Когат й гости отидат,
със сладък ги език посреща,
със сладки думи гощава
и със по-сладки изпраща.
Че го майка му посгоди,
посгоди, още ожени,
за тази Мара Попова,
Попова, Поп-Николова.
Минаха девет месеца,
Мара си дете добила,
добила и го кръстили,
лично му име Иванчо.
Станало е до три недели,
откак се й дете кръстило,
трапези не са вдигнали
от Марините родове,
от Марините достове.
Мара си кръстец събрала
петстотин бабки рупови,
хиляда жълти рубета.
Мама му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
откак се е дете кръстило,
трапеза не се е вдигнала,
от Марините родове,
от Марините достове.
Дали е дете честито,
или е дете копиле?
Стоян майци си думаше:
- Стой, недей дума тез думи,
да не ни Мара зачуе,
че ще ни Мара остави
със малко дете Иванчо!
Де ги е Мара зачула,
че стана рано в понеделник,
че си детето окъпа,
окъпа и го накърми,
и го в люлчица угоди.
Кат си Иванча люляла
и на Иванчо думала:
- Туй ще ти е от мама люлене,
туй ще ти е от мама кърмене.
Като си дете приспала,
отишла в долни чаршии,
мъжки си дрехи купила,
че се у дрехи облече.
Отиде в равна Добруджа.
Като през поле вървеше
и на овчари думаше:
- Овчари, млади кехаи,
ако си овчар нямате,
за овчар да ви пристана?!
Ако шилегар нямате,
за шилегар да ви пристана?!
Овчарите й думаха:
- И овчари си имаме,
и шилегари си имаме,
само кехая нямаме.
За кехая е пристанала.
Кехайовала е девет години,
завъдила девет сюрии,
на десетата година
Мара се назад повърна.
Като си в село отиде,
накара всички овчари
да пуснат всички сюрии,
в Стояновите ливади.
Като ги видя млад Стоян,
той на овчари думаше:
- Защо сте овце пуснали,
въз тез сиромашки ливади?
А овчари му думаха:
- Ние си чорбаджи имаме -
сюриите са негови.
Тогава, кат се видели,
живи са се прегърнали
а мъртви са се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012