* * *

Невеста кехая

Ивановата майчица,
на Иванчо думаше:
- Нали ти казвах, Иване,
не вземай Марга за жена,
Марга е болярска дъщеря,
Марга от нямане не разбира.
От как сме Марга вземали,
софрите не сме вдигнали,
от нейните, холан, родове,
един си, холан, похожда,
други си, холан, дохожда.
От де ги Марга слушала,
слушала и още зачула,
и си бебето люляла:
- Нани ми, синко Стояне,
това ще ти бъде кърмило,
това ще ти бъде светлина.
Че взема Марга, отвори,
сандъци Марга, шарени
и облече дрехи юнашки,
нарами овчарска тояга.
Тръгнала Марга да върви,
вървяла Марга, вървяла,
минала поле широко,
навлязла в гора зелена.
Среди гората колиби,
около колиби овчари,
Марга овчари думаше:
- Овчари, верни другари,
не ви ли трябва овчарин,
овчарин, още шилегарин?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012