* * *

Невеста кехая

Мама Йордана думаше:
- Йордане, синко Йордане,
твоята булка Величка,
откак е рожба добила,
софрата не е вдигала
да си посреща-изпраща
нейни родове, роднини.
Я си Величка изпъди,
тя ще ти къща разсипе,
разсипе, още разпилей,
аз ще детето отгледам,
както съм тебе отгледала.
Йордан Величка продума:
- Величке, първо венчило,
ази на нива отивам,
кога се назад повърна -
вкъщи да не те сваря.
Йордан на нива отиде.
Величка детето приспала,
не си у тях отишла,
най си косата отрязва,
мъжки си дрехи облече,
наложи калпак овчарски,
девет е села минала,
стигнала в село десето,
там си овчар станала.
Седяла, овчарувала,
цели ми девет години,
никой Величка не позна,
че тя е жена овчарка.
Много ми пари спечели,
много ми овце купила,
към тяхно село тръгнала,
до тяхната къща стигнала.
Нейното дете Иванчо
и то на порти стояло,
че го Величка запитва:
- Де е, момче, баща ти?
Я иди, да го повикаш.
Йордан на порти излиза,
че го Величка запитва -
кога е вдовец останал
с това малко детенце.
Йордан хитро излъгва,
че му е булчето умряло,
станало девет години,
откак вдовец останал.
Йордан на двора зашетал.
Величка при Иванчо остана
и на Иванчо продума:
- Аз не съм, Иванчо, овчарин,
а най съм твойта майчица.
Детето се много зарадва
и при баща си отиде,
отдалеч вика и дума:
- Ази си имам майчица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012