* * *

Невеста кехая

Йордановата майчица,
тя си на Йордана думаше:
- Откак се рожба намери,
софрата не се е вдигнала,
от Величкини родове,
тя ще ни домът разпилей.
Я си булката изпъди,
аз ще детето да гледам,
както сам теб отгледала.
Йордан майка си послуша
и на Величка думаше:
- Величке, първо венчило,
Величке, първо първино,
детето да ми оставиш,
у вас, Величке, да идеш,
че ще ми дома разпилееш!
Станала булка Величка,
мъжко си дете окъпва,
седнала да го приспива,
и го със сълзи облива,
и на Иванчо думаше:
- Твоя ще майка да бъде,
твоята баба проклета...
Минало много години,
чобан Велик на другари думаше:
- Другари, верни чобани,
хайде в наше село да идем,
там има треви зелени
и бистра вода студена,
стада да си напасем
и с бистра вода напоим.
Като през село минават,
на порти стой момченце.
Чобанин момче познава
и на момче думаше:
- Тук ли е, момче, баща ти,
да ни стада приеме,
у вас да пренощуваме.
Седнали да вечерят,
всичките сладко вечеряли,
чобанин все дете гледаше,
и на Йордан думаше:
- Йордане, баш чорбаджия,
нека спи момче при мен,
че и аз имам момче, като него
и ми е жално за него!
Като сладко заспали,
чобанин дете думаше:
- Аз не съм Велик чобанин,
но най съм твойта майчица,
баба ти беше виновна,
да ни с татка ти раздели.
Рано чобани тръгнали,
Иванчо на татка си думаше:
- Тоз не е, татко, чобнин,
а най е мойта майчица!
Йордан чобанин настигна
и си Величка назад повърна,
влезе в изби дълбоки
и си майка си прокълна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012