* * *

Невеста кехая

Мама Йордана думаше:
- Йордане, синко Йордане,
твоята булка Величка,
откак е рожба родила,
софрата не е вдигнала,
да все посреща, изпраща
нейни родове, роднини.
Я си Величка изпъди,
тя ще ти къща разсипе,
разсипе, още разпилей.
Аз ще детето отгледам,
както тебе съм отгледала.
Йордан Величка продума:
- Величке, първо венчило,
аз на нива отивам,
кога се назад повърна,
в къщи да не те сваря!
Йордан на нива отиде,
Величка детето приспала,
не си у тях отишла,
най си косата острига,
мъжки си дрехи облече,
наложи калпак овчарски.
Девет е села минала,
стигнала в десето,
там си овчар станала.
Седяла, овчарувала,
цели ми девет години.
Никой Величка не позна,
че тя е жена овчарка.
Много си пари спечели,
много е овце купила,
към тяхно село тръгнала,
до тяхната къща стигнала.
Нейното дете Иванчо
и то на порти стояло,
че го Величка запита:
- Де е, момче, баща ти?
Я иди да го повикаш!
Йордан на порти излиза,
че го Величка запита,
кога е вдовец останал
с това малко детенце.
Йордан хитро излъга,
че му булчето умряло,
станало девет години,
от как вдовец останал.
Йордан на двора зашетал.
Величка при Иванчо остана
и на Иванчо продума:
- Аз не съм, Иванчо, овчарин,
а най съм твойта майчица.
Детето се много зарадва
и при баща си отиде,
отдалеч вика и дума:
- Аз си имам майчица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012