* * *

Невеста кехая

- Мама, Йордане, синко Йордане, (2)
станало е цяла неделя,
как ти се й рожба родила.
Софрата не се е вдигала
от Величкини родове.
Вземи Величка разпъди,
аз ще ти рожба отгледам,
както съм тебе отгледала.
Йордан си Величка разпъди.
Стана Величка, излезе,
през девет села замина,
в десето се е представила
на девет села чобанка.
Седяла е малко, ни много,
седяла е девет години,
спечелила е девет хиляди,
че решила назад да се повърне.
Минала е поле широко,
настала й гора зелена,
край село е стигнала.
Покрай пътя деца играят,
тя децата попита -
той бил неин Иванчо:
- Ожени ли се татко ти,
къде е, дете, майка ти?
Иванчо чобанки думаше:
- Татко е в къщи,
майка ми е умряла,
девет години вече как стана.
Чобанка дума Иванчо:
- Я, иди питай татко си,
дали има място за спане,
да дойда, да си нощувам.
- Иди повикай чобанката,
тук има място за спане.
Чобанка дума Стояна:
- Как си млад овдовял?
Стоян дума чобанка:
- Девет години как стана,
как ми й жената умряла.
- И аз съм млада овдовяла,
имам си дете Иванчо,
много ми е миличко,
да ми го пратиш,
с него да си нощуваме.
И тя го прегърнала,
спяла и му приказвала:
- Аз не съм чобанка отдалеч,
а най съм твойта майчица.
Твойта е баба придумала
татко ти да ме разпъди.
Иванчо сутринта става ранина
и на татко си продумва:
- Защо ме, татко, излъга,
че майка ми е умряла,
тази съща е мойта майчица.
Тогаз Стоян майка си прокле:
- Девет години да лежиш,
тогава да умреш!
И те се с Величка събират,
нов живот заживяват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012