|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста кехая
Мама Стояни думаше:
- Стояне, мило мамино,
я вземи Мара Попова,
че си е Мара хрисима,
хрисима е чиловечна -
челяка с хор'та посреща,
и със хор'та го гощава,
и със хор'та го изпраща!...
Взели са Мара Попова,
година са се водили,
мъжко се дете намери;
откак се дете намери,
трапеза не се й вдигала
от Марините достовки,
от Марините акранки...
Мама Стояни думаше:
- Стояне, мило мамино,
дали е Мара хрисима,
хрисима и человечна,
или е курва кахпия?
Откак се дете намери,
трапеза не се й вдигала
от Марините достовки,
от Марините акранки...
Как зачу Мара таз дума,
станала й рано в понделник,
че си Иванча окъпа,
окъпа, че го накърми,
че го е в люлка турнала,
че го й люляла и пяла:
- Нани ми, нани, Иванчо,
за мама ще си петимен!
Мъжка е руба облякла,
че си навънка излезе,
че въз овчари отиде,
бре, въз овчари беглишки,
че на овчари думаше:
- Ой ми ви вази, овчари,
овчари, бре, вий, беглишки,
ако шилегар нямате,
шилегар за шилетата,
шилегар да ме вземете!
Овчари думат на Мара:
- Ний си шилегар имаме,
шилегар за шилетата,
най си кехая нямаме,
кехая ще те турнеме!...
Че я кехая туриха.
Седяла й мало, не много,
седяла й девет години,
че на овчари думаше:
- Овчари, бре, вий, беглишки,
стадото да закарате
в Стояновите ливади.
Че го овчари закарали
в Стояновите ливади.
Стоян си оран ореше,
пък Иванчо му водеше.
Стоян овчари думаше:
- Ой ми ви вази, овчари,
овчари, бре, вий, беглишки,
що ми ливади пасете?
Овчари думат Стояну:
- Нам ни кехая проводи,
ливади да ти опасем!
Стоян кехая думаше:
- Ой ми те тебе, кехая,
защо ми пасеш ливади?
Кехая дума Стояну:
- От царя изин имаме,
ливади да ти опасем!...
(...)
Габрово (СбНУ 13/1896, с. 36, № 1 - "Огорчена Стояновица
става овчар"); непълна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|