* * *

Невеста кехая

Имала й мама, имала й
едного сина Стояна,
искала да го ожени.
Която иска млад Стяна,
нея я не ще мама му,
която иска мама му,
нея я не ще млад Стояна.
Па ми се Стояна прогоди
за гюзела Мара Попова,
сгоди се и ожени се.
Оте кака се сватба закачи,
трапеза не се й вдигнала,
оте Марините роднини,
попове и чорбаджии,
че ми е Мара, че ми е,
оте поповско Мара коляно,
поповско и чорбаджийско.
Добила й мъжко детенце
па го кръстили Иванчо.
Стояна си крава колеше,
свекърва каил не стая,
че на Стояна думаше:
- Стене, синко Стояне,
оте кака са сватба закачи,
деветте сме крави заклале,
за Марините роднини,
попови и чорбаджии;
за Иванчовото кръщене
и десетата заколваме.
Кака зачу Мара таз дума,
та че се жаломе нажали.
Та стана рано в понделника,
па си Иванча окъпа,
окъпа и го подои,
и на Иванча думаше:
- Нани ми, нани, Иванчо,
Иванчо, мило мамино,
туй ти й оте майка виждане!
Та па се Мара премени,
се юнашката ми премяна,
наложи калпака делийски,
нарами кривака на рамо,
далече си Мара забегна,
далеч, във поле широко.
Достигна Мара, достигна,
допря до овчаре беглишки,
че на овчаре думаше:
- Овчари, вие, беглишки,
имате л' си шилегара?
Шилегара да ви пристана,
на младичките агънца.
Овчари думате юначе:
- Юначе, младо делийче,
ний шилегар имаме,
ала кехая нямаме,
над беглишките овчари,
кехая да те направиме.
Па го кехая сториха.
Ходил ми девет години
с беглишките овчари,
та си спечели, спечели,
до девет хиляд майчици,
и още девет агънца.
Кехая дума овчари:
- Овчари, моя дружина,
хайдете да ви заведа
на наши черни вилаете,
таме има трева зелена,
и има вода студена,
и има сянка дебела
за младичките агънца.
Па си станали, отишли,
в Стояновите ливади.
Сини чадъри постряха,
и изтириха стадото
по Стоянови ливади.
Стояна си оран ореше,
а Иванчо му водеше.
Като съзре Стояна овчари,
той на овчари думаше:
- Овчари, вие, беглишки,
не ми тъпчете нивите,
не ми мажете ливади,
че аза съм човека сиромаха,
и ми е жена бягала -
сега ми деветте години,
гиздава Мара Попова.
Овчари кажат Стояну:
- Стояне, младо юначе,
ти наме се нищо не моли,
защото ний имаме,
имаме Стояна кехая -
иди се нему помоли,
да ти не тъпче нивата,
да ти не маже ливади.
Па си отиде млад Стоян,
под овчарските чадъри,
при беглишката кехая.
Отдалече му се поклони,
оте близо му се молеше:
- О ти, кехая беглишки,
не ми тъпчете нивата,
не ми мажете ливади,
че азе съм човека сиромаха,
а моя жена бягала,
гиздава Мара Попова,
сега ми деветте години.
Кехая дума Стояну:
- Стояне, младо юначе,
аза ти съм видяла жената,
по чуждият ми вилает,
тя й армагана пратила -
до две ми златни ябълки,
на твойто дете Иванча,
мене й люто заклела,
тебе да си ги не казваме,
ти с очи да ги не видиш
и с ръка да ги не хващаш!
Иди Иванча доведи,
да му армагана харижа.
Отиде Стояна, отиде,
та си Иванча доведе.
Майка Иванча прегърна,
отвъд го, отвъд целуна,
и си Иванча питаше:
- Иванчо, мило мамино,
че псува ли те баба ти,
баба ти - магесницата,
баба ти - провалницата?
Кака зачу това млад Стояна,
той ми се тогаза усетила,
че това не е кехая,
най-било Мара Попова.
Нему се жално нажали,
че си ми Стояна там падна,
като си падна издъхна.
Как си го Мара съзряла,
и ней се жално нажали,
та си до него паднала,
и на Иванчо думаше:
- Иванчо, мило мамино,
нека ти бъдат честити
деветте хиляди майчици,
и още деветте агънца!
Па стани млади кехая
на беглишките овчари.
Това си Мара издума,
та па си и тя издъхна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012