* * *

Невеста кехая

Мама Стояни думаше:
- Стояне, синко Стояне,
мама ще да те ожени,
коя ти мома хареса,
хареса и бендиса,
за нея да те оженя?
Стоян мами си думаше:
- Мамо ма, харесала ми й
гюзелим Мара Попова,
Попова, Поп-Николова.
Ако ми Мара земните,
тъй аз ще се оженя;
ако ми Мара не земниш,
далеко ще си забягна,
чак в Цариград ще ида!
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не вземай Мара Попова,
Мара й от попско коляно,
Мара й разпилейница,
мъката ще ти разпилей!
Стоян не слуша мама си,
ами взе Мара Попова.
Вдигнали сватба голяма,
със гайди и със цигулки,
със зурли и със тъпани.
Като се сватба захвана,
доде се сватба изкара,
девет чувала измесили.
Мина се девет месеца,
добила рожба момчана.
Като се дете родило,
доде са дете кръстили,
трапеза не са вдигали
от Марините достове,
достове и достакини.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
нали ти мама думаше:
"Не вземай Мара Попова,
Мара е курва и влъхва,
Мара й разпилейница!
Тя има много достове,
достове и достакини,
стоката ще ти разпилей!"
Как зачу Мара таз дума,
много й жалба дожаля,
че стана рано в понделник,
че си детето окъпа,
окъпа и го накърми,
и го в люлчица угуди,
угуди и го залюля,
и на Иванча думаше:
- Де нани, сино Иванчо,
туй ще ти й залюляване,
от майка подояване!
Баба ти да се провали,
тя ме от тебе отдели!
Че влезе в тъмна горница,
облече руба юнашка,
задигна кривак на рамо
и при белбери отиде,
руса си коса обръсна.
Белбери думат юначе:
- Юначе, младо пътниче,
къде си толкоз заишел,
та ти косата порасла?
Мара белбери думаше:
- Ази съм далеко заишел,
в Дрянополската чаршия,
там съм исирин изпаднал.
И оттам Мара станала
и си на път тръгнала.
Минала й поле широко,
настала гора зелена,
там си овчари намери.
Мара овчари думаше:
- Овчари, млади кехаи,
молба ще ви се примоля -
ако шилетар нямате,
шилетар да ви пристана.
Овчари Мара думаха:
- Ний си шилетар имаме,
най си кехая нямаме,
стани ни млада кехая!
Станала й млада кехая,
разпрала й бели чадъри
и под чадъри седнала.
Седяла й девет години,
че си стадото завъди -
от двенки двеста станали,
от тринки триста станали.
Мара й жалба дожаля
за нейно малко детенце.
Мара овчари думаше:
- Овчари, вий шилетари,
хайдете да ви заведа
пък по мойте държави,
там имам мера голяма.
Че ги Мара поведе,
поведе и ги заведе
в Стояновите чаири.
Курдиса бели чадъри
и под чадъри седнала,
и си стадото пуснали
в Стояновите ливади.
Ева и Стоян де иде,
той на овчари думаше:
- Овчари, млади кехаи,
не ми нивята пасете,
не ми ливадя търлете,
че аз съм челяк клет сирмах -
ето ми девет години,
как ме булчето остави!...
Овчари думат Стояне:
- Стояне, луда гидийо,
ний си кехая имаме,
иди се моли на него!
И Стоян беше отишъл,
Мара под чадър стоеше,
отдалеч й се поклони,
отблизо ръка целуна,
и си на Мара думаше:
- Кехая селска, беглишка,
не ми нивята пасете,
не ми ливадя търлете,
че аз съм челяк клет сирмах -
ето ми девет години,
как ме булчето остави!
Остави дете мънинко,
дете на една неделя,
че давах, сирмах, залагах,
слюнката си издадох,
детето да си отхраня!
Мара Стояне думаше:
- Иди, доведи детето,
снощи съм видял мама му
в Едренополската чаршия;
тя му армаган проводи
до две ми злати ябълки...
Стоян Иванча заведе,
Мара Иванча прегърна
и на Иванча думаше:
- Иванчо, пиле мамино,
че мъмри ли те баба ти?
Баба ти гроб да не стори,
баба ти да се провали -
тя ме от тебе отдели!
Току туй Мара издума
и се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012