* * *

Невеста кехая

Стояновата майчица,
тя си по двори ходеше
и на Стояна думаше:
- Станало е девет години,
твоята булка хубава
мъжко си е дете добила,
портите не се затвориха,
къщите не се изпразниха
от нейните достове,
достове и приятели.
Да вземеш да я убиеш,
от тука да я премахнеш.
Аз ще ти дете отгледам,
отгледам, да го отхраня.
Стоян се чуди и мае,
как да си булче погуби,
погуби, да го премахне,
като му пази хатъра.
Стоян Петранки думаше:
- Петранке, любе Петранке,
зарана рано да станеш,
да сготвиш гостби всякакви,
аз си на нива ще ида
и тази вечер като се завърна,
вкъщи да не те заваря!
Чуди се Петранка, мае се,
какво да направи.
Станала рано зарана,
сготвила гостби всякакви,
че си Стояна изпрати,
мъжка си рожба окъпа,
окъпа и го накърми.
Като го Петранка кърмеше,
и го чу със сълзи обливаше,
и на детето думаше:
- Расти ми, расти, Стоянчо,
туй ще ти е от майка кърмене,
туй ще ти е от майка къпане...
Че стана Петранка, отиде,
отиде долу в мазата,
мъжки си дрехи облякла,
чифте пищове вземала,
сабя френгия препасала,
излязла накрай селото.
Чуди се, мае Петранка,
накъде Петранка да тръгне.
Че е Петранка тръгнала,
минала гора зелена,
настала поле широко.
След гора има българи,
българи, още овчари.
Тя при къшлите отишла
и овчарите вземали,
и я кехая направили.
Девет години седяла,
на десетата година,
голяма суша настанала -
тревата изсъхнала,
водата пресъхнала.
Овчари се чудят и маят,
как да си овцете отгледат.
Данчо овчари думаше:
- Овчари, мои чорбаджии,
нашето село голямо,
там има гора зелена,
там има вода студена,
овцете да откараме.
Овчари го послушали,
че си овцете прибрали
и в тяхното село отишли.
Като през село вървели,
през село, край тяхната къща,
на пътя деца играят.
Тя си детето познала
и на детето казала:
- Стоянчо, дете мъничко,
жива ли е още баба ти
и къде е баща ти?
- Баба е жива,
татко е на работа.
- Иди да питаш баба си,
има ли място у вас
за стадо и за овчари,
тази вечер у вас да нощуваме.
Вечерта, като се мръкнало,
седнали да вечерят.
Дончо Стояне думаше:
- Детето помежду да седне,
че и аз имам детенце.
Станало е девет години,
откак съм дете оставил.
Легнали да нощуват,
Дончо Стояне думаше:
- Наедно да си легнем,
детето помежду да сложим.
Стоян, уморен като легнал,
легнал Стоян и заспал.
Нея я сън не хванало.
Тя си детето целувала,
целувала и прегръщала,
че се детето събуди,
и на детето думаше:
- Зарана, като станеш,
баща си да питащ,
къде е майка ти.
Разпасала кемер от пояс
и го на Стоянча подаде.
Тя още тогаз излязла.
То, като се събудило,
питало баща си:
- Девет години станало,
не съм те, татко, питало -
къде е, татко, майка ми?
Стоян си жално заплака,
заплака и попита:
- Кой те, Стоянчо, научи?
- Научи ме чичкото,
който при нас спеше.
Че ги е Стоян настигнал
и ги е назад повърнал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012