Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Невеста кехая

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ай, мама, да те оженим,
остарях, синко, не мога
тънка основа да преда,
секнато платно да тъка,
в иглени уши да вдявам.
Стоян мама си думаше:
- Майно льо, стара майчице,
кат' ще ме жениш, майно льо,
за коя ще ме ожениш?
Хайде да идем, майно льо,
за Гюзел Мара Попова,
Попова, Поп-Николова.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не ходи, сине, за Мара.
Не можеш сватба изкара,
от Маринините роднини,
от Маринините достове.
Мара е сина отскади,
отскади сина, осмети,
с най-предните заптии.
Стоян мама си не слуша,
най си за Мара изпрати,
изпрати и му я дадоха.
Води я малко, не много,
води я девет месеца,
мъжко се й дете добило.
Кат са трапеза сложили,
сложили, не са вдигали.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ще стане една неделя,
кат' се й детето добило,
кат' сме трапеза сложили,
сложили, не сме вдигали,
Дали е детето честито,
или мамина му й курвила?
Кат' зачу Мара таз дума,
грабнала й менци, кобилица
и си за вода отиде.
Кат' се й у тях върнала,
на огън вода сложила,
кат' се й вода стоплила,
че си детето окъпа,
окъпа и го накърми,
и го в люлчица залюля,
и на Иванчо думаше:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ще ти й, мама, къпане,
туй ще ти й, мама, кърмене,
туй ще ти й, мама, люлеене.
Баба ти да те окъпе,
баба ти да те накърми,
баба ти да те залюлей.
Че излезе горе в собата,
ручнала й стиха голяма,
извади руба юнашка,
че са хубаво премени,
тръгнала й път да върви.
Вървяла, що е вървяла,
минала й гора зелена,
разслало се поле широко,
сред поле има кошари.
Тя при кошари отива
и на овчари думаше:
- Овчари, олан, чобани,
'ко си покарач нямате,
покарач да ви пристана,
'ко си чобан кехая нямате,
чобан кехая да ви стана,
'ко си шилетар нямате,
шилетар да ви стана?
Чобани думат на Мара:
- Ний си покарач имаме,
най си шилетар нямаме,
я ни шилетар пристани.
Мара шилетар престава,
седяла й малко, ни много,
седяла й девет години,
на десетата година,
че си стадото откупи
и си калфи, чираци представя.
Тръгнала й на път да върви,
за тяхно й село голямо.
В тяхната мера пристига
и си стадото закарва
в Стоянови росни ливади.
Стоян на нива ореше,
с негово дете Иванчо.
Стоян си стадо съгледа
и си Иванчо проводи -
овчарин да си изгони.
Като Иванчо отива,
той на овчарин продума:
- Мене ме тати проводи,
овцете да си изкарате.
Овчар на момче говори:
- Я иди, попитай татка си,
има ли у вас място
таз нощ да нощуваме
със мойто стадо голямо,
със мойте калфи, чираци.
Като Иванчо отива,
на татка си продума,
що тоз овчарин иска.
- Иди да им кажеш, че има
у нас място да нощуват.
Иванчо на овчарин дума:
- Мене ме татко проводи,
имаме място за спане,
таз вечер у дома елате.
Като се вечерта мръкнало,
като си Мара отива
и си стадото запряга,
и си в стаята увлиза.
- Аз искам таз вечер, кат' легна,
твойто момченце при мен да спи,
че и аз си имам таквози,
и ми й за него мъчно.
Вечерта, като легнали,
Мара са тогаз изказва:
- Ази съм твойта майчица,
ти беше мъничко детенце,
мъничко, на една неделя,
мен ме баба ти ковлади,
че по криви пътища съм ходила
и ме твоя татко изгони.
Сутринта, като се й съмнало,
Мара стадото повежда
и си стадото подкарва,
тръгнали са път да вървят.
Като си й Мара тръгнала,
тя на Иванчо казала:
- Расти, Иванчо, да растеш,
на книга татко ти да те изучи,
людски акъли да н' слушаш,
както татко ти баба ти
послушал и ме мене изгонил.
Иванчо дума татко си:
- Защо, татко, овчар изпъждаш?
Тази е, татко, мойта майка,
ти си я, татко, изпъдил,
кога съм бил малко детенце,
малко детенце на една седмица.
Кат' казва Иванчо таз дума,
на татко му дожаля
и си овчарин върна.

 


Долна Липница, Павликенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012