* * *

Невеста кехая

Йордановата майчица,
тя на Йордана думаше:
- Йордане, сине Йордане,
като на нива отидеш
черни угари да ореш,
твойта булка беличка
стана дор девет дена,
как си е рожба добила -
софрата не се й вдигала
от нейни, синко, родове,
от нейни, синко, роднини!
Тя ще ни домът разтури...
Я ти булката изпъди,
у майка си да иде,
детето да го изкъпе,
изкъпе и го накърми,
и да го, синко остави,
аз ще си дете изгледам,
както теб мама изгледала!
Йордан Велички думаше:
- Величке, булка хубава,
да станеш рано в понеделник,
детето да си изкъпеш,
детето да си накърмиш,
у майкини си да идеш,
аз ще си дете изгледам!
Хубава булка Величка,
станала рано в понеделник,
изкъпала си детето,
изкъпа и го накърми,
и му е песен запяла:
"Заспи ми, малък Иванчо,
до сега ази те гледах,
от сега, мама, нататък
твойта баба злобница,
тя ще да те отгледа!"
Че си дрехите съблече,
мъжки си дрехи облече,
и ми се Дончо нарекла.
Докато слънце залезе
девет е села минала,
на десето отишла
и там си чобан пристава.
Ходила чобан Величка
около девет години
без да я никой познай.
Дончо чобани думаше:
- Чобани, вие другари,
хайде, чобани, да идем
на нашето село голямо,
че там има треви хубави
и още води студени,
там да си овци напасем!
Чобани овце подкарват,
вървели, що са вървели,
до Йорданови допрели,
Иванчо, малко детенце,
то си на порти играе...
- Иванчо, дете мъничко,
ожени ле са баща ти,
жива ли е твойта баба,
твойта баба злобница?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012