* * *

Невеста кехая

Навървил Стоян, навървил
с руди овни на планина,
с вакли овци на агнило,
Калина тука оставя:
- Мър, седи, любе Калино,
при твоя майка, при моя,
аз ще се много забавя -
осем зими, девет лета,
да стигнам, мъри, добиям!...
А свекърва хи сборува:
- Калино, снахо хубава,
не мой тука оставай,
нема те, снахо, очувам
от вравешките койнари.
Премени се, нареди се
със юначко лично рухо,
да идеш, снахо, да идеш,
Стояна да си притераш;
та му се, снахо, преправи
шуря му, премлад Никола,
та му се, снахо, примоли,
белки те тебе прицани,
с него ти да си идеш!
Послушала е Калина,
премени се, нареди се
със юначко лично рухо,
обзе тояга във ръки,
метна пищимал на рамо,
та отиде на престига,
та пристигна млад Стояна.
Та му се тия преправи,
шуря му премлад Никола
и му вели, отговори:
- Бог ти помага, калеко!
Белки си овчар немате,
да си мене прицаните?
Стоян вели, отговори:
- Ние си овчар имаме,
лю си кехая нямаме,
ще си тебе прицаниме
млада кехая да ни си!
Та го нег' прицанили
да хми е млада кехая.
Там седяха осем зими,
осем зими, девет лета,
па стигнаха, та добиха
руди овни, вакли овци.
Та станаха, навървиха
да си дойдат от планина.
Таман бяха насред пътя,
Никола вели, говори:
- Калеко Стояне, калеко,
не ще ме мен напреж пуснеш,
да идам, хабер да сторям
на твое любо Калина,
да си те тебе причака?
Стоян му вели, говори:
- Никола, шуре Никола,
постой малко, почакай,
още два дни да вървиме,
че сме много надалече,
да си село наближиме...
Сториха два дни и две нощи,
та си село наближиха,
Стоян си вели, говори:
- Никола, шуре Никола,
остави стадо по-отзад,
върви напреж да си кажеш
на мое любо Калина -
да се премени, нареди,
и да си двори размете,
млади кехая посрещне!
Никола, млада кехая,
остави стадо по-отзад,
отиде, хабер остори,
на нехина си свекърва:
- Мале, свекърво хубава,
сбери мое лично рухо,
да се пременим, посрещнем,
да посрещнем млад Стояна.
Премени се, нареди се,
та посрещна млад Стояна,
па на Стоян вели, говори:
- Стояне, любе Стояне,
стигна ли, любе, доби ли
вакли овци, руди овни?
Стоян хи вели, говори:
- Калино, любе Калино,
стигнахме, любе, добихме
вакли овци, руди овни,
ала си другар имахме -
по на полу ще ги делим!
Калина вели, говори:
- Стояне, любе Стояне,
не бой се, любе, не плаши,
не ще си стадо поделим -
толкози време, Стояне,
не ме ли ти мен позна,
че бях млада кехая?
Стоян се чудом почуди,
на Калина вели, говори:
- Мър, благатичка, Калино,
с твоето сърце юнашко!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012