* * *

Невеста кехая

Скара се Стана с свекърва,
та са се три дни карали -
нито се Стана маиня,
нито Станина свекърва.
Стани се жалба дожале -
узела котле у ръка,
донела вода студена,
па а закачи над огън,
окъпа мъжко детенце,
па си го турна у люлкя.
Като люляше, думаше:
- Мъчи ми, сине Филибе,
че ще макя ти да бега,
че си се кара баба ти,
че им съм малко донела,
донела и докарала -
два ярма брези биволи,
трекио - мали волове,
кочия с бели премени...
Това си Стана издума,
улезна хладни земници,
облекла руфо венчалско,
па си от дома излезна.
Узела друми широки,
през девет села минала,
кога десето закачи,
тамо се Стана уцани.
Седела малко и млого,
седела девет години,
спечали малко и млого -
сурия брези биволи,
сурия сиви волове,
сурия вакли овнове.
Нацани Стана овчаре,
овчаре и говедаре,
па си ги Стана покара.
През девет села минала,
кога десето почнала,
она отиде сред село,
на голямата механа
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012