* * *

Невеста кехая

Де се е чуло и видяло
жена чобанка да стане,
като Марийка хубава,
Марийка, нашата комшийка.
Съблече сукман китеник,
облече дрехи чобански,
че отиде Марийка там горе,
горе във високи балкани.
Стояла малко, не много,
цели ми девет години.
Че си спечели Марийка
до девет стада овнета.
И си Марийка намери
девет аргата овчари.
Марийка овчари думаше:
- Овчари, мои аргати,
аз имам либе Никола,
то ми е първо венчило
и мъжка рожба Иванчо,
то ми е рожба от сърце.
Искам при тях да отидем,
заедно с вас да идем.
Всички Марийка слушаха,
слушаха и потеглиха.
Вървели малко, не много,
цели ми до две седмици.
Вечерта, като се мръква,
Марийка в село пристига.
Марийка Никола на порти потропва,
Никола на порти излезе,
Марийка Никола думаше:
- Има ли място за мене?
За девет аргати овчари,
и за девет ми стада овнета?
Никола Марийка продума:
- Има си дворове широки,
има сайвани големи,
има си къща на два ката,
има и легла за всички.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012