* * *

Невеста кехая

Мандина баба седеше
отвънка на хоратата
и на комшийки думаше:
- Сега е една година,
от как сме Манда довеле,
веке се Стоян буктиса
и биволето яктиса
къта ден дърва да кара,
къта ден брашно да меле,
огънят не сме зариле,
кандилят не изгасиле,
от госке, от познайнице,
от Мандините роднини!
Манда от вода идеше,
тя чу баба си що рече,
и си във къщи отиде,
та се над люлка наведе,
и си детето нахрани,
че на берберин отиде,
руса си коса острига,
и се във къщи върнала,
съблече сини чукмане,
надяна дрехи хайдушки,
че наби гора зелена,
та събра вярна дружина.
Девет години ходила,
ходила, хайдутувала,
на десетата година
Манда се в село върнала,
пряж Стоянови минала,
пряж Стоянови дворове,
момченце стои на двори,
Манда момченце попита:
- Момченце, малко юначе,
ми тука ли е баба ти?
Пък момченце хи отвърна:
- Баба се вчера помина,
днеска сме баба гробиле!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012