* * *

Невеста кехая

Бегала Мара, бегала
от нейна люта свекърва.
Мъжко си дете ост'ила
у тая люлка шарена,
та си бегала, бегала
до Стамбол града голема,
па се пишала, пишала,
младо джелепче да биде.
Па се премени, премени
у джелепово одело -
турила калпак над вежди,
заметнала тънка пушка,
запашала остра сабя,
там' седела девет годин.
На срекя й млад ле Стоян.
Стоян й вели-говори:
- Джелепче, море джелепче,
да не си нещо на Мара -
да не си нещо от рода?
Мара му вели-говори:
- Я не съм нищо от рода,
нищо от рода на Мара!...
Ама го Мара познала:
- Стояне, кажи, Стояне,
живо ле ти е детето,
жива ле ти е макята?
- Та живо ми е детето,
ама ми умре макя ми!
Тогай се Мара окажа:
- Язе не сам си джелепче,
туку съм твоето либе
що побегна от макя ти.
Живи са се прегърнали,
мъртви са ги раздвоили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012