* * *

Невеста кехая

Карала Мара свекърва,
от вечер Мара, до утро.
Търгала Мара, търгала,
токмо за девет години.
Една си вечер забегна
по солунскине овчари;
мъжко си дете остави
и Стояна си стопана.
Девет години стояла,
спечали Мара, спечали,
девет гердани сновала;
суриа овци спечали,
хергеле коньи с коняра.
И тамо йе се сдодея.
Веке се Маре дожале
и за Стояна стопана,
и за мъжко дете нейзино.
На поле овци потера,
хергеле коньи поведе,
натури Мара, натури
во Стоянови ограге;
овците пущи в ограге,
коньите пущи в ливаге.
Излезе Стоян, се карат:
- Овчаре, море, овчаре!
Не ми затрияй ограге,
и не ми паси ливаге.
Тая си него опита:
- Стояне, море, Стояне!
Яз нешчо ке те опитам -
али йе жива майка ти?
Али йе живо детето,
шчо ти от Мара остана?
- Овчаре, море, овчаре!
Мене ми майка умрело,
ушче първата година,
кога ми Мара побегна;
мъжко ми дете порасло;
сега сум мома свършило;
в неделя сватба ке правам!
- Ей, гиди, море, Стояне!
Аль имаш гумно широко,
овците да 'и затворам?
И я ке дойда на сватба!
Кога ми Мара отиде,
Стояну си му велеше:
- Стояне, море, Стояне!
Влези си в коньи хергеле,
отбери коньи за сватои,
за зета, коня дория.
Влезе си Мара во стадо,
си отбра овни калеши,
за сватба му 'и поклони.
Пособра Стоян сватои
и си донесе невеста.
Тогай си Мара станала,
мъжко си дете прегърна,
прегърна и го целива;
невеста си я пречека,
девет гердани поклони,
десети гердан, карагрош,
тогай му Мара велеше:
- Стояне, море, Стояне!
Та я не си сум овчарот,
тук сум ти Мара стопанка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012