* * *

Невеста кехая

Имала й мама, имала
едного сина Стояна,
той за син, той за дъщеря;
бързала й да го ожени -
лете по чужди стърнища,
зиме по чужди дърища.
Че расти Стоян, порасти,
че стана за оженяне;
че тръгна Стоян, че тръгна
сутрин по кладенците,
вечер по седенките.
Мама Стояни думаше:
- Стояне, синко Стояне,
като си ходиш, Стояне,
сутрин по кладенците,
вечер по седенките,
коя ти мома хареса,
за нея да си проводим?
Стоян мама си думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
правото да ти обадя -
мене ми, мамо, хареса
гюзел ми Мара Попова,
Попова, Поп-Николова,
хем гюзел Мара, хем дюлбер!
Мама Стояни думаше:
- Стояне, синко Стояне,
Стояне, мило мамино,
не вземай Мара Попова,
Попова, Поп-Николова,
хем гюзел Мара, хем дюлбер -
Мара й болярска дъщеря,
Мара е курва кахпия!
Ние сме, бре, хора ханджии,
ханджии хора, кърджии,
Мара й болярска дъщеря;
ний си дарове нямаме
за Марините сватове!...
- Майно ле, стара майно ле,
дарове ще си намеря
за Марините сватове,
пак, мамо, Мара ще взема,
гюзел ми Мара Попова,
Попова, Поп-Николова,
че й Мара, мамо, хубава,
хубава, много хрисима -
със хор'та челяка посреща,
със сладък го език гощава!...
Стоян за Мара проводи,
проводи, дадоха му я;
вдигнаха сватба голяма,
от девет села сватове,
пък от десето кумове,
три дни са годеж годили,
в неделя сватба правили...
Води я Стоян, що води,
тъкмо ми девет месеца,
мъжка се рожба намери,
Иванчо са го кръстили.
Откак се дете намери,
трапеза не се й вдигнала,
девет са крави заклали,
девет чуваля свършили,
девет бурии със вино...
Мама му каил не стана,
че на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
Стояне разпилейнико,
откак се, синко, ожени,
разпиля, мама, разпиля,
разпиля, мама, бащина,
разпиля, мама, майчина!
Не ли ти мама думаше:
"Не вземай, синко Стояне,
не вземай Мара Попова,
хем дюлбер Мара, хем гюзел;
Мара й болярска дъщеря,
Мара й курва кахпия!...
Ний сме, бре, хора ханджии,
ханджии хора, кърджии,
Мара й болярска дъщеря;
ний си дарове нямаме
за Марините сватове!"
Откак се дете намери,
трапеза не се й вдигнала
от Марините достове,
от Марините роднини;
девет съм крави заклала,
девет чували свършила,
девет бурии със вино...
Снощи ми турци дойдоха,
дойдоха и кондисаха,
че ми турците думаха:
"Бабо льо, стара бабо льо,
къде ти й, бабо, снахата,
да дойде да ни посрещне,
конете да ни поемне?"
Пък аз им казах, Стояне:
"Девет ми дена днес стана,
откак е снахата умряла!"
Стояне, синко Стояне,
Мара е курва кахпия,
Мара ни държи с магия!
Кат зачу Мара таз дума,
че й се жалба нажали,
чуди се Мара и мае,
къде Мара да отиде...
Че стана рано в понделник,
мъжка си рожба окъпа,
мъжка си рожба Иванча,
тури го в пъстра люлчица,
че си го Мара кърмеше,
кърмеше и приспиваше,
и на Иванча думаше:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ще ти й, мама, къпане,
къпане, накърмяване;
досега, мама, със мама,
отсега веки без мама!
Коги се, Иванчо, събудиш,
да викнеш, да си заплачеш,
да те чуй, мама, баба ти,
баба ти от махалата,
дядо ти от механите,
баща ти от угарите!
Че стана Мара, че стана,
мъжка премяна облече,
наложи калпак самурен,
задигна кривак на рамо,
та че си Мара отиде
през девет села в десето,
на връх на Стара планина,
въз беглишките овчари,
на беглишките даями.
Мара овчари думаше:
- Овчари, беглишки ратаи,
не ви ли трябва шилегар,
шилета да ви завръщам,
шилета, млади яренца;
сал за един хлебец ще стоя...
Овчари Мари думаха:
- Юначе, кално друмниче,
ний си шилегар имаме,
шилета да ни завръща,
шилета, млади яренца,
млада кехая нямаме -
на овчарите да съди;
ако си ставаш кехая,
кехая да те турнеме!
Че им кехая станала,
че я кехая турнали.
Седяла малко, не много,
седяла девет години.
Като е Мара отишла,
триста си овни завари,
петстотин стари майчици
и двеста млади яренца.
Та че ги Мара направи
три хиляди овни бабачи
и пет хиляди майчици,
и две хиляди агънца...
Мара овчари думаше:
- Овчари, беглишки ратаи,
я хайде да ви заведа
на моя пусти вилает,
на нашто село голямо -
там има трева зелена
и има сянка дебела,
и има вода студена,
шилета да си напасем,
шилета да си напоим,
шилета да си пладнуват.
Та че ги Мара поведе,
поведе и ги заведе
на неин пусти вилает,
на нейно село голямо.
Разтири стадо голямо
по нейни нивя зелени.
Стоян угари ореше
и на овчари думаше:
- Не ми нивята търлете,
не ми нивята тъпчете,
че аз съм челяк сиромах -
мойте са нивя сирашки,
сирашка й стока лошава!...
Овчари думат Стояне:
- Стояне, младо чифчийче,
ний си кехая имаме,
иди, кехая намери,
намери и се помоли -
дано ти мине молбата,
да не ти тъпчем нивята!
Стоян на Мара думаше:
- Недей ми тъпка нивята,
мойта е стока сирашка,
сирашка й стока лошава!
Сега на девет годинки,
как е Мара забягнала!
Мара Стояни думаше:
- Аз чувах Мара и виждах
на едно село юрушко,
Мара армаган си проводи
до две ми златни ябълки -
на Иванча да ги донеса...
Ама ми Мара заръча -
чужд челяк да ги не пипа,
самси Иванчо да дойде...
Стоян Иванча доведе;
като го й мама видяла,
че си го мама прегърна
и на Иванча думаше:
- Иванчо, мама, Иванчо,
Иванчо, мило мамино,
нарадва ли се баба ти,
находи ли се дядо ти?
Кат зачу Стоян таз дума,
че са се живи хванали,
че са се мъртви пуснали!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012