* * *

Невеста кехая

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Чедо Димитре, Димитре,
до скоро беше мъничък,
от скоро, чедо, порасна
и от скоро почна да ходиш
вечер по хладни седенки,
сутрин по студни кладенци.
Мамата не е знаела,
имаш ли либе в селото,
в селото, синко, в махалата?
Димитър майка думаше:
- Мамо ле, старо майко ле,
аз имам либе в селото,
в селото, в горна махала,
аз любя Мара Попова,
Попова Поп-Николова.
Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Чедо Димитре, Димитре,
не вземай Мара Попова.
Мара е мома богатска,
богатска, синко, болярска.
Много ще пари похарчим,
доде сватба направим.
Димитър майка продума:
- Мамо ле, старо майчице,
аз ще си пари събера,
сватбата да си направя.
Па си Димитър повика
двама негови верни другари,
у Марини са отишли,
Мара за него искали,
искали и дали му я.
Годеж за сватба правили.
Малко се време минало,
до осем, девет месеца,
мъжка им се рожба намери.
Димитру стара майчица,
Димитру върла душманка,
тя на Димитър пак продума:
- Чедо Димитре, Димитре,
виждаш ли, чедо, не виждаш,
както сме Мара вземали,
Мара ни дражи с магия!
Става цяла седмица,
понуда, кръщинка ние правим,
не сме без гости остали.
Два чувала брашно измесих,
не смея на пътя да изляза.
Троица турци черкези,
коне караха, припкаха,
като си мене видяха,
тия се при мен запряха,
на мене думаха:
"Бабо ле старо, бабичко,
къде е Мара Попова,
конете да ни наеме,
като всякога и сега?"
Мара е вкъщи седяла,
седяла, брашно сеела,
сеела, хляб да меси.
Всичко е Мара зачула,
зачула, всичко разбрала,
какво е майка му казала.
Сутринта ранко ранила,
мъжко си дете окъпа,
в пъстри го люлки турнала,
турнала и му запяла:
- Нани ми, нани, Иванчо,
досега с майка и без майка,
отсега клето сираче.
Мъжки е дрехи вземала,
вземала и се облякла,
па е из двора изляла,
в гори и планини тръгнала.
Осем планини минала,
кога девета стигнала,
Мара й се глас зачуло,
че се овчари карали.
Мара при овчари отиде
и на овчари думала:
- Де гиде, млади овчари,
защо се вие карате?
Ако си калфа немате,
да си стадото прибира,
даяци да ви товари,
аз ще за калфа дойда.
Огъня ще ви подклаждам,
стадото ще ви прибирам,
даяци ще ви товаря.
Овчари Мара думали:
- Ах, гиди, кално пътниче,
ние си калфа имаме,
а си кехая немаме,
за кехая да дойдеш,
стадото да ни преброяваш,
това е стадо беглишко.
Мара за кехая отиде.
Живяла девет години,
кога десета година,
Мара овчари думаше:
- Ах, гиди, млади овчари,
много ми мене натегна
по тия пусти баири,
баири, пусти балкани,
хайде надолу да слезем,
по нашия вилает,
там има трева зелена,
има вода студена,
па има и сянка дебела.
Овчари Мара слушали,
та са стадото свалили
в тяхното поле голямо.
Мара овчари думаше:
- Тия ниви големи,
големи ниви посяти,
посяти с бяла пшеница,
тия са ниви все мои,
я си стадото пуснете,
пуснете ниви да пасят,
аз ще в село да ида,
в тая хладна механа.
Овчари Мара слушали,
стадо в ниви пуснали.
Мара в село отиде,
в тая хладна механа
седнала вино да пие.
Димитър при овчари отиде,
той на овчари думаше:
- Ей, гиди, млади овчари,
с това стадо беглишко,
я си стадото запрете,
нивите не ми пасете,
моите са ниви сирашки,
аз гледам дете сираче,
стана десет години,
как ми е Мара бегала,
дете сираче оставила.
Овчари Димитър думали:
- Бае Димитре, Димитре,
я на нас недей казувай,
ние си кехая имаме,
ти ще в село да идеш,
в механа ще го намериш,
нему ще му, бае, да кажеш.
Димитър в село отиде,
в тая хладна механа
и Мара го е познала,
а той я не позна.
Димитър Мара думаше:
- Ах, гиди, млада кехая,
на овчари да кажеш -
стадото да си позапрят,
нивите ми да не пасат,
мойте ниви са сирашки,
станува десет години,
как ми е Мара бегала,
дете сираче оставила.
Мара Димитър думаше:
- Бае Димитре, Димитре,
ние кога насам тръгнахме,
ние си Мара срещнахме,
Мара ябълки продава,
по нас армаган изпрати,
на Иванчо да ги донесем.
Аз ще при стадо да ида,
иди, Иванчо доведи,
армаган да му подадем.
Димитър дома отиде,
та си Иванчо заведе,
Мара е дете вземала,
вземала и му думала:
- Синко Иванчо, Иванчо,
това стадо беглишко,
това е стадо все твое,
все твое, все от майка ти!
Находи ли се баба ти
по горна, долна махала,
че ни с татко ти раздели?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012