* * *

Невеста кехая

Йордановата майчица,
тя на Йордана думаше:
- Хайде да те тебе, мама, посгодя,
посгодя и оженя
за тази мома хубава,
хубава мома - Величка.
Йордан си нищо не каза.
Майка си Йордана посгоди,
посгоди и ожени.
Мина се малко, ни много,
на Величка се момченце намери.
Йордановата майчица,
тя на Йордана думаше:
- Я ме, мамо, послушай,
да си булката изгониш,
нашата софра става,
става девет месеца
от Величкини роднини
още не е вдигната.
Йордан се чудом зачуди,
на майка си хатъра да не скърши.
Йордан на Величка думаше:
- Величке, да си детето окъпеш,
детето, малък Иванчо.
Да си го люлката залюлееш,
залюлееш, да го приспиш,
и право у майкини си да идеш,
не те искам, Величке, за жена.
Величка се жално нажали,
Иванча си окъпа, приспа...
- Нани, ми нани, малък Иванчо,
проклета да бъде баба ти,
дето ни с татка ти раздели.
Мисли Величка, най намисли,
и си косата отряза,
мъжки си дрехи облякла,
от село на село тръгнала,
в девето село чобанин станала.
Девет ми години овци пасла,
много е пари спечелила,
сиво си стадо закупила.
Много й мъчно домъчняло,
за нейното малко момченце.
Тръгнала Величка със стадото,
за нейното си село.
Кога си в село влязла,
Иванчо на порти седеше.
Величка момченце питаше:
- Тука ли е татко ти?
Иванчо отвърнал: - Тука е.
- Я го повикай на портите,
да го питам има ли място
за мен и сивото ми стадо.
Йордан си на порти излезе,
чобанин Йордана питаше:
- А бе, стопанино, имаш ли място,
да пренощувам с моето стадо?
Йордан рекъл: - Имам място.
Вкарали овцете в двора.
Кога си седнали на масата,
чобанин Йордана питаше:
- Стопанино, де ти е булката?
Йордан хитро си излъгва:
- Станали са девет години,
откакто ми е булката умряла...
Чобанин дума на Йордан:
- И аз съм девет години,
откакто ми е булката умряла.
Имаме малко момченце.
(Я ми го остави туй твойто дете да му се нарадвам тая нощ. Йордан си момченцето пусна да нощува. Тогава чобанин казва: - Аз не съм, моето момче, чобанин, аз съм твоята рождена майка. Извадила пари много. - Вземи, Иванчо, на заранта като станеш, дай ги на татка си да те изучи. Стават сабалям.)
Иванчо дума на татко си:
- Татко, снощношното не беше чобанин,
най беше мойта мила майка.
Тези пари тя ги даде,
мен да ме изучиш.
Тогава се бързо Йордан спусна,
чобанина си стигнал.
И той на Величка вика:
- Върни се, Величке, върни се,
овците в двора да закараме,
да заживеем наново
(Тогава изнесе майка си на двора, с газ я напръскал и запалил; мало и голямо се струпало да гледа.)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012