* * *

Невеста кехая

Мама Йордан думаше:
- Йордане, синко Йордане,
твоята булка Величка,
откак е рожба родила,
софрата не е вдигнала
да си посреща, изпраща,
нейни родове, роднини.
Я си Величка изпъди,
тя ще ти къща разсипе,
разсипе, още разпилей,
аз ще детето отгледам,
както съм тебе отгледала.
Йордан Величка думаше:
- Величке, пръвно венчило,
аз на нива отивам,
кога се назад повърна -
в къщи да не те заваря!
Йордан на нива отиде,
Величка детето приспала,
не си у тях отишла,
най си косата отрязва
мъжки си дрехи облече,
наложи калпак овчарски.
Девет е села минала,
стигнала село десето,
там си овчар останала.
Седяла, овчарувала,
цели ми девет години.
Никой Величка не позна,
че тя е жена овчарка.
Много си пари спечели,
много е овце купила.
До тяхна къща стигнала,
нейното дете Иванчо
и то на порти стояло,
че го Величка запитва:
- Де е, момче, баща ти,
я иди да го повикаш.
Йордан на порти излиза,
че го Величка запитва,
кога е вдовец останал
със това малко детенце.
Йордан я тихо излъга,
че булчето му умряло -
станало девет години,
откак е вдовец останал.
Йордан из двори зашетал,
Величка при Иванчо остана
и на Иванчо продума:
- Аз не съм, Иванчо, овчарин,
а най съм твоята майчица.
Детето се много зарадва
и при баща си отиде,
отдалеч вика и дума:
- И аз имам вече майчица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012