* * *

Какво ще й стори - не е ябълка, та да я изяде!

Наклало Раде лятни седянки,
хем ги наклало, хем ги събрало,
хем ги я Рада редом редила -
до всяка мома момък да седи,
до бяла Рада - мъничък Вълко.
Рада се Вълко в очи посмяла:
- Ой, Вълко, Вълко, мъничък Вълко,
не врядиш, Вълко, игла със ушо,
ам врядиш, Вълко, игла без ушо.
Вълко на Радка отговаряше:
- Не смяй са, Раде, мъничък Вълко -
Вълко е, Раде, момин душманин,
ще те пресрещне в тясно сокаче,
в тясно сокаче, в кално батаче,
кареза, Раде, ще си изкара.
Рада на Вълко отговаряше:
- Ой, Вълко, Вълко, мъничък Вълко,
като ме срещнеш, що жа ми сториш!
Не съм ябълка, да ме разрежеш,
да ме разрежеш резан по резан.
Не съм карпуза, да ме разтъртиш,
да ме разтъртиш парче по парче.
Не съм погача, да ме разкършиш,
да ме разкършиш комат по комат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012