* * *

Какво ще й стори - не е ябълка, та да я изяде!

Подсмяло са е дваж бяло Раде,
дваж бяло Раде на малък Вълка: (2)
- Ой, Вълко, Вълко, мъничък Вълко, (2)
ти струваш, Вълко, игла без ухо, (2)
пък аз си струвам два бели града, (2)
я косата ми - петстотин овна! (2)
Отде хя зачул мъничък Вълко, (2)
той се на Рада люто заканил: (2)
- Ой, Раде, Раде, дваж бяло Раде, (2)
ще те уловя, ще те извардя (2)
на тия, Раде, горни кладенци, (2)
горни кладенци, тясни сокаци. (2)
Радка на Вълко тихом говори: (2)
- И да ме срещниш, ко ще ми сториш? (2)
- Ще те завия във престилката. (2)
- Ни съм ябълка, да ме разрежеш, (2)
ни съм трендафил, да ме откъснеш. (2)
Че я изварди мъничък Вълко, (2)
че я отишъл посредя нощи, (2)
че я задигнал със постелките, (2)
че я занесе долу в басчите. (2)
Събудило са дваж бяло Раде, (2)
ни петли пеят, ни кучета лаят. (2)
Че е станало дваж бяло Раде, (2)
какво да види дваж бяло Раде, (2)
намерило се дваж бяло Раде, (2)
дваж бяло Раде въз сред басчите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012