* * *

Какво ще й стори - не е ябълка, та да я изяде!

Присмяло се дваж бяло Ради,
дваж бяло Ради на мъничък Вълко:
- Ой, Вълко, Вълко, мъничък Вълко,
ти врядиш Вълко игла без ухо,
а Рада вряди два бели града,
руса си коса - петстотин овни.
Откъде я зачу мъничък Вълко,
той се закани на бяла Рада:
- Ще те открадна от седянката,
от седянката, от белянката.
Отговаря дваж бяла Рада:
- И да ме хванеш, какво ще ми сториш?
Ни съм погача да ме начупиш,
ни съм миранза да ме миришеш,
ни съм ябълка да ме разрежеш.
Та я заварди мъничък Вълко,
от седянката, от белянката.
Като си легна дваж бяло Ради,
като си легна, та е заспала,
че я открадна с постелята,
че я заведе у гора зелена,
у гора зелена, при сиво стадо.
Кучета лаят, овчари рюкат.
Рада сякала, че момци рюкат,
че момци рюкат от седянката.
Звънци дрънкат, Рада сякала,
че бакъри дрънкат на кладенци.
Та се събуди дваж бяло Ради,
че се намира у гора зелена,
при сиво стадо и при мъничък Вълко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012