* * *

Наказан овчар - ловял орлета, рязал им ноктите и украсявал гайдата си

Задали ми се, задали
до два ми тевни облака,
право към Сакар отиват,
към Сакар, към могилата,
към Стояново пладнище.
Стояновата майчица,
тя си низ двори ходеше,
бели си ръки кършеше,
и дребно сълдзи ронеше,
хем се на Бога молеше:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
забраняй, Боже, закриляй
воловарчета, говедарчета,
и моя сина Стояна,
че е едничък у майка
и питомничък у баща!
Де стоял Господ, та слушал,
забранял Господ, закрилял
воловарчета, говедарчета
и неин сина Стояна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012