|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Наказан овчар - ловял орлета, рязал им ноктите и украсявал гайдата си
Погърмяло, потънтяло,
тъмян се облак издигна
отгоре, от планината.
Право към Сакар сочеше,
дето Стоянчо пладнеше,
сиво си стадо мандреше.
Стояновата майчица,
тя из двор по двор ходеше
и се на Бога молеше:
- Забраняй, Боже, закриляй
овчарчета, говедарчета
и мойго сина Стояна!
Стоян е итър, разумен -
той отвзе брадва на рамо,
в Сакар планина отиде,
на всяко дърво кръст тури,
кръст тури и се прекръсти.
На едно дърво забори,
забори кръст да тури,
да тури, да се прекръсти.
Като святнало, гръмнало,
и си Стояна удари,
удари и го утрепа.
Оряхово, Свиленградско; инф. род. в Изворово, Харманлийско; на
молебен за дъжд - на "Джувезлицката църква" (СбНУ 62/2009, № 543 - "Овчар,
убит от гръм").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|