* * *

Наказан овчар - ловял орлета, рязал им ноктите и украсявал гайдата си

Задало ми се й, мър, мамо,
дор два ми тъмни облака,
право към Сакар сочеха,
към Сакар, към поляната,
към дето Стоян пладнува,
пладнува Стоян, мандрува.
Стояновата майчица,
тя била хитра, разумна,
тя си навънка изляла,
бели хи ръце тестяни,
тънки хи скути брашняни.
Те се към облак обърна,
обърна и се прекръсти,
и се на Бога молеше:
- Завардяй, Боже, закриляй,
телчари и говедари
и мойго сина Стояна.
Стоян бил хитър, разумен,
той обзел брадва на рамо,
че във гората отиде,
на всяко дърво кръст сторил,
кръст сторил и се прекръстил,
на едно дърво забравил -
мандрата срещу вратата...
Де е гръмнало, треснало,
Стояна гръм ударило.
Стояновата майчица,
викнала, та й заплакала,
разплела коси до земя,
издала гласи до небе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012