|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Наказан овчар - ловял орлета, рязал им ноктите и украсявал гайдата си
Право се пладне изправи,
тъмен се облак зададе
над пусто село Варево,
Варево, Килифарево.
До два го орла водеха
и за Стояна питаха.
Никой Стояна не обади,
най го обади буля му,
буля му, душманкинята.
Тя на орлета думаше:
- Орлета, мои пилета,
драгинко Стоян надолу,
долу ми, долу, под село,
сиво си стадо подкарва.
Орлета облак повели,
повели, че го завели
над Стоянови кошари.
Рукнали силни дъждове,
забили страшни градове.
Стоян орлета думаше:
- Орлета, мои пилета,
облака назад върнете,
че ми е голо стадото,
че ми са малки агънца!
Орлета думат Стояну:
- Знаеш, Стояне, помниш ли,
когато бехме мънинки,
как ни гнездата развали
и ни малките пропъди?
Акчаяр, дн. Алеково, Свищовско; жътварска (Стоин-ССб, № 775;
=БНПП 4, с. 175 - "Орли отмъщават на овчарн"); Варево - в други варианти
Марево.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|