* * *

Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия

Герги майци дума:
- Мале, мила мале,
мамо, ожени ме,
мамо, задоми ме,
къща ми направи
на кър, на поляна,
на връх на могила,
дето вятър вей,
дето слънце грей.
Вятър ще ми вее,
двори ще ми мете,
роса ще нароси,
двори ще ми кваси,
слънце ще нагрее,
двори ще напече.
Мама Гергим дума:
- Чакай, Гьорге, чакай,
утре й Лазарица,
момите ще ходят
и у нас ще дойдат,
мама ще ги гледа
коя Гергюм мяза.
Дошло й Лазарица
и Лазара дойде,
мама ги накара,
песни да ми пеят.
Примязала й Гергю
попската дъщеря,
попската, малката,
чула й голямата,
каил не станала,
че си е отишла
във гори зелени,
че е разпасала
синя ми ивица
и га приметнала
на елха зелена:
"Елхо ле висока,
ти да ми си сестра."
Тява тий наздрави,
Гьорге добър юнак!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012