* * *

Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия

Стоян майка си думаше:
- Що не ме, мамо, ожениш
доде са малки момите,
доде кахъри не знаят?
Вземи ми Пенка хубава,
че ми е, мамо, на сърце.
Мама Стояну думаше:
- Как да те, мама, оженя,
като си малък и глупав.
Каква ще къща да въртиш,
какъв ще дом да събереш.
Походи, поергенувай,
пък растат други за тебе.
Стоян майци си продума:
- Не мога, мамо, не мога
Пенка у други да гледам,
каил съм живот да нямам,
отколкото Пенка да нямам!
Стоян майка не слуша,
Пенка в къщи заведе,
голяма сватба почнали,
кръстника таман даряли,
почна сина си да излага:
- Продаде, сине, заложи
бащини ниви, ливади,
тез хора, дет са събрани,
изядоха ни парите!
Нали се Стоян засрами,
остави си Стоян булката
и в Добруджа избяга.
Девет години печели,
много добитък накупи
и се в село завръща,
булка в къщи завари,
наново пак се събират
и добър живот започват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012