* * *

Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия

Хубава Маро Латино!
Петре ле, влашка войводо!
Петре до вино седеше,
до вино, ем до ракия,
у ръце държи прикия,
пълна йе равно ракия.
И до него ми седеше
хубава Мара Латина,
та си латински думаха,
да им се никой не сети.
Петре на Мара говори:
- Маро ле, Маро Латино,
видиш ле гора зелена,
зад нея има и друга,
зад друга има и трета,
там имам девет чифлика,
у чифлици девет любнета.
Секо ми лубне родило
по едно мъжко детенце,
а едно лубне родило,
родило женско детенце;
секо ми любне добило
по едно мъжко детенце,
едно ми любне добило
едно ми мало момиче
и за него цар допраща,
ама му го аз не давам
дур не направи, направи
дъзи широки калдармье
од него дури до мене,
и да насади, насади
жълти дуньи ем наранджи
и цървенушки ябълки.
Кога на госке ке ида,
од кон дуни да набера,
дуни ле, па и наранджи
и цървенушки ябълки.
Да ми даде, да ми даде
на всеки сина по кона,
по кона и по сокола,
на най-малио два кона,
два кона и два сокола.
И да даде, и да даде
на сека снаха по перо,
по перо, по пауново,
на най-младата две перя,
две перя, две паунови.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012