* * *

Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия

Иванчо мама си думаше:
- Остаря, мамо, не виждаш,
не виждаш да ме закърпиш.
Докат са малки момите,
докат са малки и глупави
що не ме, мамо, ожениш?
Мама Иванчо думаше:
- Как да те, синко, оженя,
като си малък и глупав.
Походи, синко, походи,
поноси герджик премена,
и за теб други ще израснат -
по-малки и по-хубави,
майка си да не проваляш,
че съм те младо оженило...
Иванчо майка си думаше:
- Не искам, майко, да ходя,
аз искам Пенка да взема,
таз Пенка, мома хубава -
не мога, майко, да седя
и Пенка само да гледам,
Пенка със други да ходи.
Пенка да е, мамо, Пенка да е,
Пенка да е, друга да не е!...
Да зная, майко, да зная,
че с Пенка ще се вземеме,
с бяло конче ще излеза,
тежки камъни да возя,
калдаръм, майко, да градя
от нашите равни дворове
чак до Пенкини вратници.
Когато вятър повее,
роклята да не си опуши,
когато дъждец завали,
чехлите да не си окаля.
Пенка да е, мамо, Пенка да е,
Пенка да е, друга да не е!...
Мама на Иванчо продума:
- Да зная, синко Иванчо,
че с Пенка ще се вземете,
за грош отрова ще купя,
двама ви ще отровя,
да не ви гледам в дворите.
Не ща я, синко, не ща я,
тази ми Пенка Попова!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012