* * *

Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия

- Да знаеш, мамо, да знаеш, мари,
каква ми тъга припада,
каква ми тъга припада, мари,
на мойто сърце юнашко,
на мойто сърце юнашко, мари,
на мойта снага левенска -
дали ще болен да лежа,
или ще скоро да умра?
Мама Тодору думаше:
- Синко Тодоре, Тодоре,
нито щеш болен да лежиш,
нито щеш скоро да умреш -
снощи те й мама годила
за Пенка Пирин попова,
Попова, Поп-Николова.
Тодор мами си думаше:
- Да зная, мамо, да зная,
че аз ще Пенка да взема,
Пенка ми, Пирин попова,
Попова, Поп-Николова,
ще впрегна руси биволи
в хубава кола желязна,
ще тръгна покрай морето,
ще сбирам дребно камъни,
ще правя ситен калдаръм
от нази, дур до Пенкини,
дето ще Пенка да мине -
полите да си не уваля,
чехлите да си не окаля...
Пенини поли, мале мо,
в Цариграда са сновани,
във София са тъкани,
на бял са Дунав белени,
на мермер камък бухани,
със чемширова бухалка
във чемширово корито...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012