* * *

Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия

Стоян майка си думаше:
- Жени ме, майко, годи ме,
докато съм малък и глупав.
Пенка да е, майко, Пенка да е,
Пенка да е, нашата комшийка!
Да зная, майко, да зная,
дето Пенка ще да взема,
черни биволи ще купя,
дребни камъни ще нося,
калдаръм, мамо, да направя
от Пенкина порта до наша -
кога Пенка у майкини отива,
да не си опушва полите,
да не си окалва чехлите!...
Мама Стояну думаше:
- Не ща я, синко, не ща я!
Да зная, дето нея ще вземеш,
хинина отрова ще купя,
и двама ви ще отровя!...
Стоян майка си не слуша,
ах, че си Пенка той взема.
Мина се малко, ни много -
дор три ми месеца време.
Като се пролетта пукнала,
Стоян и Пенка, двамата,
и те на лозе отиват,
лозето да си отровят.
Цял ден ми лозе отравяли
и са планове кроили,
как ще си живота прекарат.
Вечерта, като са у тях стигнали,
тяхната стара майчица,
хубави гостби сготвила,
в гостби отрова сложила.
Стоян и Пенка, двамата,
седнали да си починат,
починат и да вечерят.
Пенка си хапка хапнала,
хапнала и повторила,
и на земята паднала;
също и със Стояна станало...
Ах, че се Стоян провикна:
- Проклета да си, майно льо,
дето ни двама раздели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012