* * *

Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия

Стоян на мама думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
аз какъв съм съня сънувал
в събота срещу неделя -
че падна слана есенна,
изгоря гора зелена
и по полето тревата
и мене, мамо, по сърце...
Дали ще болен да лежа,
али ще скоро да умра?!
Мама на Стоян думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
нито ще болен да лежиш,
нито ще скоро да умреш,
я най те мама годила
за Пенка Поп-Николова,
Поп-Николова дъщеря.
Стоян на мама думаше:
- Да зная, мамо, да зная,
че аз ще Пенка да взема,
на Русен, мамо, жа ида,
руси биволи жа купя,
мермер камъне жа возя,
калдаръм пътя жа градя
от нази дур до Пенкини -
да ходи Пенка по двори,
по двори, по калдаръми,
чехлите да си не укаля,
полити да си не уваля.
Пенкини поли, мале мо,
във Дряна поле сновани,
във Цариграда тъкани,
на бял Дунава белени,
на мрамор камък бучени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012