* * *

Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия

Димитър мами думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
каква съм съня сънувал
в събота срещу неделя -
падна ми слана есенна,
че изгори гора зелена
и на гората листата,
и мене, мамо, по сърце.
Дали ще болен да лежа,
ели ще скоро да умра?...
Мама Димитрум думаше:
- Сино Димитре, Димитре,
нито ще скоро да умреш,
нито ще болен да лежиш,
ми най ще Пенка да вземеш,
Пенка ми Поп-Николова.
Димитър мами думаше:
- Мър, мамо, мър, мила мамо,
да зная, мамо, да зная,
че ази Пенка жа взема,
руси биволи жа впрегна,
ситни камъни жа возя,
ситен калдаръм жа градя,
от дето Пенка жа мине,
от нази дор до Пенкини -
чехлите да си не окаля,
полите да си не окаля.
Пенини поли, мале мо,
във Царямграда сновани,
във Дряно поле тъкани,
на бял ми Дунав белени,
на мрамор камък бувани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012