* * *

Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия

Стоян майци думаше:
- Що не ме, мамо, ожениш,
доде са малки момите,
доде кахъри не знаят!
Вземи ми Пенка хубава,
че ми е, мамо, на сърце.
Мама Стояну думаше:
- Как да те, мамо, оженя,
като си малък и глупав,
каква ще къща да въртиш,
какъв ще дом да събереш,
походи, поергенувай,
пък други растат за тебе.
Стоян майци си продума:
- Не мога, мамо, не мога,
Пенка у други да гледам,
каил съм живот да нямам,
отколкото Пенка да нямам.
Стоян майка не слуша,
Пенка в къщи заведе,
голяма сватба почнали,
кръстника таман дарили,
почна сина си да излага:
- Продаде, сине, заложи
бащини ниви, ливади,
тия хора, дето са събрани,
изядоха ти парите!
Нали се Стоян засрами,
остави си Стоян булката,
и в Добруджа избяга.
Девет години печели,
много добитък закупи
и се в село завръща,
булка в къщи завари.
Наново са се събрали
и добър живот започнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012