* * *

Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия

- Да знаеш, мамо, да знаеш,
ква ми е дамла паднала
на сърце, мамо, на младо -
дали ще болен да легна,
или ще, мамо, да умра?
Мама Стояну думаше:
- Нито ще болен да легнеш,
нито ще, синко, да умреш,
но ще те мама посгоди
за Марийка поповата.
Стоян майци си думаше:
- Да зная, мамо, да зная,
че ще Марийка да взема,
ще впрегна руси биволи
във тия кола железни,
ще ида, мамо, далеко
мраморни плочи да карам,
калдаръм, мамо, да правя
от Марийкини до дома -
та кога мине Марийка,
полите да си не цапа,
полите, мамо, чехлите!
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
ти иди горе в одая,
па се на умрял престори;
всички роднини ще дойдат
със тебе да се прощават,
и Марийка ще да дойде.
Ние щем всички излезем,
с Марийка да са простите;
ти стани, синко, тогава,
та си Марийка прихвани!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012