* * *

Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия

Иванчо си мама думаше:
- Остаря мамо, не виждаш,
не виждаш да ме закърпиш...
Що не ме, мамо, ожениш,
докат са малки момите,
докат са малки, глупави,
и още кахъри не знаят?
Мама на Иванча думаше:
- Как ще те, синко оженя,
кат си малък и глупав,
походи, синко, походи,
походи, полюбувай се
на твойте млади години,
на млади моми хубави.
Походи синко, походи,
поноси, герджик премени,
а за тебе други ще израснат,
по-малки и по-хубави,
мама си да не проваляш,
че съм те младо оженило!...
Иванчо на майка думаше:
- Не искам, мамо, да ходя,
аз искам Пенка да взема,
таз Пенка, мамо, хубава,
не мога, мамо, да седя,
и Пенка аз да си гледам -
Пенка със други да ходи...
Пенка да е, мамо, Пенка да е,
Пенка да е, друга да не е!
Да зная, мамо, да зная,
че с Пенка ще се вземеме,
ще купя конче алено,
дребни камъни ще возя,
калдаръми, мамо, ще градя
от нашите равни дворове
чак до Пенкини вратници -
когато вятър повее,
роклята да не си опуши;
когато дъждец завали,
чехлите да не си окаля...
Пенка да е, мамо, Пенка да е,
Пенка да е, друга да не е!
Мама на Иванчо думаше:
- Да зная, синко Иванчо,
че с Пенка ще се вземете,
за грош отрова ще купя,
и двама ви ще отровя,
да не ви гледам в дворовете -
не ща я, синко, не ща я,
тази ми Пенка Попова!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012